Ако можеха всички хора да горят с ентусиазма, с който гори Мони, светът щеше да бъде едно много усмихнато място.
Знаете отпреди, че обожавам да срещам хора, които се занимават с много неща, които носят невероятна енергия; с жени, които са едновременно успешни в професията си, и са майки, и развиват нещо странично, и са супер зареждащи... Та, с Моника се срещнахме за първи път като деца, но след всяко важно събитие в живота й, имам чувството, че я "срещам" отново и че винаги има на какво да ме научи.
Ако трябва да опиша Мони с няколко думи, това ще са: енергия, личен пример, борбеност, непрестанен стремеж към развитие, принос. Мони е Тренер-коуч с 13 години опит в най-голямата телекомуникационна компания у нас, майка на две прекрасни деца, издател на книги, артист, вдъхновител...
Пожелавам ви приятно четене!
- Здравей, Мони. Въпрос, който задавам на всички, е каква според теб е основната разлика между успелите и неуспелите хора?
- За всеки човек успехът има различен смисъл. Успехът има безброй въплъщения - дали е изкачване по стълбичката на кариерното си развитие, усвояването на нови знания, сбъдване на своя дългочакана мечта, или създаване на дом и семейство. То всеки един от нас има лична призма, през която пречупва думата "успех". Тук е и разликата - бориш ли се, следваш ли мечтата си, изправяш ли се след като си паднал, продължаваш ли да вървиш дори и пътят пред теб да е много стръмен и неравен - това е успех. Успешен човек е този, който съумява да изправи глава и да изживее най-доброто си аз!
- Кое е най-важното качество, на което искаш да научиш децата си? Вярваш ли наистина, че любовта към книгите/четенето се възпитава още от ранна детска възраст, колкото и банално да звучи?
- Най-важното качество, на което искам да ги науча е да бъдат истински хора! За мен ценностите, които описват нас хората, са любовта към семейството, грижата един за друг, честността, родолюбието, уважението, вярата в себе си! Искам да израснат като добри и самоосъзнати хора, които вярват в себе си!
За любовта към книгите – разбира се, че тя се подхранва още от ранна детска възраст. Децата са като гъбки, копират всичко. Наблюдавала съм как малкият имитира мои действия или такива на кака си. Когато той ни наблюдава как с кака му сядаме да четем приказка преди лягане или сме решили да прочетем книжка през деня, той отива вади си от неговото чекмедже с книжки, разтваря я, понякога обърната с буквите надолу, и започва да имитира четене. Той от малък гледа книжките, разлиства ги и въпреки, че е в тази възраст, в която всичко се къса, отваря и разглобява, за да се провери какво има отвътре, книжките на кака си ги пази. Взима ги от библиотеката и пак ги връща там. Каквото предадем на децата си съзнателно или подсъзнателно, това ще видим после в тях!
- Ти четеш много книги (а вече дори си автор на книги), свързани с психологията, имаш опит с работа с толкова много хора и в тази връзка кои са най-интересните неща, които си научила за поведението на хората, за които не си срещала много да се пише в книгите?
- Това, което категорично научих от книгите, практиката с хора и тринадесет годишния опит в работата с хора от всякаква възраст е нещо, което народът е казал, а именно: „На сила хубост не става!“ Когато подходиш към човека срещу теб с открити намерения, без задни мисли и ясно изградена визия и план за действие, нещата се получават. Човек ражда най-прекрасните идеи когато му покажеш пътя и го оставиш да бъде себе си. Разбира се тук не изключвам контрола и обратната връзка, защото без комуникацията между двете страни и ясно поставените граници и правила, резултатите ги няма.
Основното нещо, което липсва в книгите е това, че човек може да е истински приятел с подчинените си и хората на своето ниво и нагоре. Ако искаш ми вярвай, но всеки един човек, до когото съм се докоснала в практиката ми е оставил следа в мен, научил ме е на нещо, и мога да нарека приятел. Разбира се има изключения, както във всяко нещо има изключения, но на пръсти се броят хората, с които не успях и няма да „меля брашно“ в бъдеще.
- Коя е най-голямата „стена“, с която се сблъскваш когато започнеш да обучаваш хора на нещо ново в работата? Коя е най-голямата „стена“, с която ти се сблъска при издаването на първата ти детска книжка?
- В обучението на хора, най-голямата стена е това отсрещната страна да е затворена към теб. В тези случаи ми отнема време хората да ме допуснат и да видят, че сме в един отбор. В такива случаи забавям темпото, за да се опознаем, разказвам за себе си, разказвам как съм минала по всяка една стъпка, през която те са минали и тепърва ще минават. И тогава магията се случва - това, че съм открита се усеща от хората и те ме допускат.
Най-голямата стена в процеса на издаването на детската ни книжка, бях самата аз! Дори след като всичко беше готово, чувството на несигурност, това дали ще бъда разбрана от хората, които ще се докоснат до книгата... Това, че рисувахме сами, а не сме професионални художници, че разгръщам себе си и двадесет и пет години от живота ми, всички тези неща многократно ме разубеждаваха. Тук идва ролята на подкрепата, за да си повярваш! Повярвах си и си сбъднах мечтата. Живеем сега - кой друг по-удобен момент от това да действаме сега!
- Кои от книгите за лидерство, мотивация, успех, които си чела са ти повлияли най-силно и си научила изключително полезни неща за твоята сфера?
- Винаги го казвам на хората, които ме попитат за съвет откъде да започнат. Книгата „Влиянието“ на Д-р Робърт Чалдини е библията в приложната психология. Десетки автори и стотици книги пресъздават неговите идеи и изследвания, в различна форма и украсено описание. Просто това е книгата „майка“. Обичам да чета книгите на Робин Шарма, позитивни са, леко написани, вдигат духа и определено мотивират. Докато Чалдини пише на професионален език и терминологично, Шарма е свел съдържанието до разбираем език. От скоро се заех с блог, в който споделям мнения за книги на мениджърска тема. Там могат да се открият добри идеи, с които да започнем да опознаваме света на приложната психология и мотивацията.
- Какво би искала да промениш в подходите и начините, по които се мотивират служители в България (и под мотивация нямам предвид материално стимулиране, а лидерство и коучинг)?
- Това, което бих променила, е индивидуалният подход! Аз съм артистична личност и никога строгостта, работата под стрес и парите не са ме мотивирали. Мога да дам повече от това, което се иска от мен в една задача, ако ми се даде свобода на идеите, да бъда креативна и да имам преки отговорности. Пак подчертавам, правилата и сроковете са задължителни, за да сме ефективни! Така, че разбирайки типа на човека срещу нас, да подходим индивидуално, а и тук искам да подчертая, че финансовите стимули са краткосрочен мотиватор, не можем до безкрайност да увеличаваме финансовия стимул или да санкционираме. В един момент този инструмент пречи, вместо да помага. Обобщавам личния подход, близостта до служителя, разбирането и качествената комуникация и обратна връзка са способни на чудеса в резултатите.
- Какво е най-важното послание, което искаш да предадеш с книгите си?
- Книгата ни прелива от доброта, ценности, искреност, детска чистота, дори наивност, така че моето послание и това заложено в книгата ми е да бъдем по-добри, да се радваме на малките безценни неща в живота и да сбъднем мечтите си, колкото и да са смели!
- Налага ли ти се да се бориш с много предразсъдъци? Колко от хората, с които общуваш (или обучаваш на работа), са наистина отворени да чуят нещата, които ти имаш да им кажеш?
- Разбира се, че се боря. Имах ситуация, в която посещавам екип, с който ще работим цяла седмица и още от вратата ми се заявява, че не съм желана в офиса и че за тази една седмица „ще ми се стъжни картинката“. Казах добре, влязох, настаних се, усмивката си ми беше на лицето и започнах да наблюдавам процеса на работа отстрани. Още в понеделник в офиса връхлетя (слабо казано) разярен клиент, с който целият екип не можеше да се справи. Поканих клиента встрани, изслушах проблема му, на един лист му описах стъпките, по които ще решим това, което го е провокирало да дойде и да „събори“ офиса. Стиснахме си ръцете и човекът си тръгна доволен и щастлив – с професионално решение. Какво се случи след това, целият екип ми се нахвърли да ме прегръща и да ми се извинява за студеното посрещане. Имахме една невероятна седмица, ползотворна и ефективна. Екипът беше изваден от списъка с нерентабилни служители и повиши резултатите си в дългосрочен план. Мислите си, че ако нямах тази ситуация с ядосания клинт, нямаше да ме допуснат…. Щеше да ми отнеме повече време, но когато си открит и нямаш задни мисли в процеса на работа с екипи, нещата винаги ще се получат и ще има прекрасни резултати.
- Кой е най-добрият съвет, който ти си получавала някога? И от кого?
- Мислейки за отговора на този въпрос, започвам да си мисля за доказалите се личности, с които съм работила, менторите ми, гурота в сферата на маркетинга, правото и мениджмънта, които познавам благодарение на постоянството ми през последните 13 години… и най-ярките примери ми изскачат от повратни за мен ситуации.
Едната ситуация беше когато ми бе възложена сложна и тежка презентация преди години, която щеше да се представи пред цялото ръководство на дружеството. Истината е, че дотогава единствения ми досег до PowerPoint беше в университета и помнех само как да сменям шрифта – пълен смях! Отговорих, че не мога и няма как да се справя – отсрещната страна ми каза "Няма невъзможни неща. Утре сутрин чакам за преглед". Нощта стана ден, но се справих, това ме пречупи! Урокът ми беше това, че вместо да се паникьосвам и викам неволята, трябва да се взема в ръце и да се справя!
Другият пример е това, че след едно от повишенията ми от мен се изискваха отсъствия с командировки по две седмици всеки месец. Това така ме изкара от зоната ми на комфорт, че направо спрях да се храня, сама се вкарах в измислен филм. Тогава в разговор с майка ми, представите за всички тези предстоящи пътувания се преобърнаха! Майка ми ми каза да си представя, че това е ново приключение, ще видя нови градове, ще се запозная с нови хора, ще променя толкова много нагласи със знанията си и опита! Така със сменен поглед на нещата и нова нагласа, нямах търпение да разбера новата дестинация, към която ще поема. През кариерата ми посетих над 80 различни офиса, нощувах в над 50 различни хотела, запознах се със стотици нови хора, опознах техните истории и работихме заедно!
- Кое определяш като твой най-голям успех в работата?
- Най-големия ми успех е светлината, жаждата за работа и мотивацията, която виждам в очите на хората, с които съм работила седмица или две. Това така ме мотивира, че сякаш открива тайната на безграничната вътрешна мотивация, до която всеки работодател иска да достигне. Дългосрочните високи резултати на екипите, с които работя, пробуждането им и лоялността им към мен.
- Как би описала формулата за борба с разочарованията на хората? :)
- Разочарования винаги ще има, животът е кръговрат! Не сме първите, които се сблъскваме с разочарования и няма да сме последните! Ще се опитам да цитирам една мисъл на Уил Смит: „Четете книги и тичайте!“ – книги, защото в тях е записан опита на стотици хиляди хора, които са минали през това, което днес минаваме ние, а тичането, за да поддържа тялото ни във форма.
- Като изключим думите уверен, амбициозен и позитивно настроен, как ти би описала "успешния" човек с няколко думи?
- Осъзнат е единствената дума, която бих използвала! Не винаги позитивните хора са успешни – животът е пъстър и не трябва да пренебрегваме нито един негов нюанс. Прекалената амбициозност може да заслепи човека, така че ако човек е осъзнат, той ще има своята увереност и ще посява и бере плодовете на своя труд!
Тук може да намерите контактите на Мони и да разгледате нейните странички:
Instagram: https://www.instagram.com/monikaboeva/
Facebook: https://www.facebook.com/monikasbooks
Благодаря ви!
ความคิดเห็น