Много често хората, които са на ръководни позиции, имат проблем с липсата на проактивност и ангажираност у хората в екипа си. Но истината е, че имат проблем със способността да създадат среда, в която хората са естествено проактивни, ангажирани и работят с желание. Лош подбор на хора, неясни приоритети, трудна комуникация, усещане за неразбраност, неопитен мениджмънт са само част от причините, заради които хората работят на място, което не усещат като "свое" и тяхната емоционална отдаденост към компанията е нулева.
Привършвам книгата "Паркирай егото"* в момента и сред една от многото интересни гледни точки, които авторът представя, ми се запечата абзацът "Никой не скача сутрин от леглото си с желанието да бъде управляван от някой друг. Хората скачат с желание от леглото си тогава, когато нямат търпение да се срещнат с хората, с които работят, и да се потопят в работата, която ги вдъхновява."
До голяма степен работата на лидерите е именно това - да създадат среда, в която хората да могат и да искат да имат емоционална отдаденост към работата си. Хората не могат да изпитат емоционално удовлетворение от собствената си работа, ако не бъдат емоционално ангажирани с нея и ако тя не отговаря на техните ценности и стремежи. В такава среда хората поемат отговорност, без да чакат някой да им я даде. "Отговорността е най-ефективна тогава, когато се взима, а не се дава."
Но дали проблемът е само в работната среда всъщност?! Започвам да си мисля, че има редица други фактори - сещам се за два примера. Когато човек е на по-зряла възраст, със семейство и деца, абсолютно нормално би било приоритите му да се променят и от супер амбициозен и активен, да се превърнеш в човек, който отказва фирмени събития след работа, не се въодушевява когато чуе за поредния тиймбилдинг извън града, изстрелва се веднага след като свърши със задачите си за деня и работното време е изтекло и т.н. Смея да твърдя, че дори работата от вкъщи също ни прави една идея по-лениви и неангажирани от преди.
Но в крайна сметка емоционалното ангажиране с работата винаги е въпрос на личен избор. Само че не от страна на лидерите, а от страна на самите хора - всеки сам избира дали да се ангажира емоционално с работата, или не. Както и всеки сам е отговорен за собственото си щастие и удовлетворение.
Интересно ми е и Вашето мнение...
Благодаря Ви, че отделихте от времето си!
Поли 🤍
*"Паркирай егото" - Пламен Петров, изд. Фабер, 2020г, стр.245
Comments